Прахосмукачката е била по-трудна за изобретяване, отколкото човек може да си помисли
Оригиналната прахосмукачка е имала нужда от редица подобрения, за да се превърне в незаменимия домакински уред, който е днес.
Първата прахосмукачка се появява на 30 август 1901 г. от Сесил Буут (Cecil Booth). Изобретателят е патентовал прахосмукачката във Великобритания, или поне най-ранната ѝ версия. Неговата машина, известна като „Пуфтящият Били“, е с размерите на диван и трябва да бъде издърпвана от кон при преместване от място на място – далеч от удобството, което имаме днес.
Килимите и постелките са използвани много преди да се появи прахосмукачката. Тогава почистването се е извършвало на ръка с изтупване на открито посредством специално гребло. Машините за почистване на килими, които изсмукват остатъци с механични средства и не са моторизирани, се появяват през 60-те години на ХХ век. Направата на електрическа прахосмукачка обаче изисква повече време и усилия.
През 1899 г. мъж от Сейнт Луис на име Джон С. Тюрм патентова първия (и единствен) „пневматичен ремонт на килими“, който е задвижван от двигател, а не от човек. Макар че понякога е кредитиран с изобретяването на прахосмукачката, машината му всъщност прави точно обратното- изхвърля прах от килимите, като ги обстрелва със струи сгъстен въздух. Прахът е влизал в контейнер, намиращ се пред прахосмукачката, вместо да се всмуква, както в машината, която познаваме днес.
Производството на прахосмукачка със се явява истинско предизвикателство. Но Бут успява и машините му предизвикват фурор с появата си. Той бива извикан да почисти „Кристъл Палас“ от натрупания прах. За целта той използва 15 от своите машини, за да премахне буквално тонове прах от сградата.
Този, който успява на практика да изобрети близка до модерната прахосмукачка, има по-личен интерес за това. Джеймс Мъри Спанглър (Murray Spangler) работи като портиер на универсален магазин. Той има астма, което съвсем не си взаимодейства добре със задачата му да почиства прашен универсален магазин.
За да реши този проблем, Spangler прави своя собствена прахосмукачка от метална кутийка за сапун, сатенен калъф за възглавници (като прахоуловител) и дръжка за метла. Вътре в кутията имаше електродвигател, който е изваден от шевна машина, задвижващ вентилатор и въртяща се четка. Така сглобената машина събира мръсотия и я издухва към гърба, където е уловена от прикрепена торбичка за прах (калъфка за възглавници).